През XIX век се разрази едно от най-бурните интелектуални и имперски съперничества в историята: надпреварата за разкриване, присвояване и изнасяне на паметниците на древен Египет. Поредицата Похитителите на изгубените фараони дебютира по Viasat History с първия си сезон, като използва драматични възстановки и 3D визуализации, за да разкаже за епохата, в която европейските сили превърнаха долината на Нил в оспорвана арена на открития, амбиции и откровен грабеж.
Когато Европа нахлу в долината на Нил
Египетската кампания на Наполеон от 1798 г. не само преобрази военната история. Тя предизвика всеобща мания по цивилизацията на фараоните. Френските учени, придружаващи експедицията, документираха храмове, гробници и йероглифи с безпрецедентна прецизност, като публикуваха своите открития в монументалното Описание на Египет. В рамките на няколко десетилетия британски, френски, италиански и германски агенти се състезаваха открито, а понякога и с насилие, за най-желаните египетски антики.
Тънката граница между откритието и грабежа
Това, което отличаваше един пионер в египтологията от един грабител, често беше въпрос на гледна точка и покровителство. Джовани Белзони, бивш цирков силач, превърнал се в ловец на антики, насилствено проникваше в гробниците с груби методи и пренесе колосалния бюст на Рамзес II, известен като „Младият Мемнон“, в Британския музей за британския консул Хенри Солт. Междувременно Жан-Франсоа Шамполион, който през 1822 г. използва Розетския камък, за да разшифрова йероглифите, се застъпи за опазването на египетските паметници, въпреки че и самият той отнесе някои експонати във Франция. Напрежението между тези две тенденции преминава като червена нишка през целия период.
Консули, събирачи и консерватори
Огюст Мариет е може би най-противоречивата фигура на своето време. Той основава Службата за древни паметници на Египет и музея, който по-късно се превръща в Египетския музей в Кайро, като по този начин предпазва археологическите обекти от изнасяне в чужбина, но неговите собствени разкопки биха били счетени за изключително инвазивни според съвременните стандарти. Хенри Солт, британският генерален консул, открито се възползва от положението си, за да събере колекции, които по-късно бяха продадени на Британския музей и Лувъра.
Как състезанието за антики е оформило съвременната египтология
Конкурентната лудост на XIX век доведе до появата на истинска научна дейност, наред с опустошенията, които причини. Разшифровката на йероглифите, първите проучвания на Долината на царете и началото на институционалната археология – всичко това се зароди през този бурен период. Днешните дебати относно репатрирането, включително продължаващите усилия на Египет да си възвърне предмети, съхранявани в европейски музеи, са пряко наследство от решенията, взети през тази епоха.
Къде да гледам
- Гледайте на:
- От понеделник до петък
- 2 ноември 2026 г. – 9 ноември 2026 г.
- 22:00 CET
- Вижте пълната телевизионна програма
Често задавани въпроси: Състезанието за антики в Египет през XIX век
Въпрос: Смятани ли са египтолозите от XIX век по онова време за учени или за ловци на съкровища?
Отговор: И за двете, в зависимост от това на кого се задаваше въпросът. Мнозина работеха като агенти на консули и колекционери, докато учените ожесточено спореха относно методите им. Границата между внимателните разкопки и опортюнистичното извличане на артефакти рядко беше ясна.
Въпрос: Какво се случи с антиките, изнесени от Египет през този период?
Отговор: Много от тях се озоваха в големи европейски колекции като Британския музей и Лувъра, където се намират и до днес. Египет многократно е отправял призиви за връщането на ключови експонати, което държи наследството от тази епоха в центъра на общественото внимание.